Автор: Серафим Роуз Следвайте Гласове в ТелеграмПрез 1962 година в САЩ излиза

Автор: Серафим Роуз Следвайте " Гласове " в Телеграм

През 1962 година в Съединени американски щати излиза книгата на йеромонах Серафим Роуз, отдадена на историята на нихилизма, преведена на български със заглавие " Човекът срещу Бога ". В нея с изключителна дълбочина и нравствен взор се споделя историята за последователното отпадане на западния човек от Истината. От Просвещението насам има три съществени стадия на развиване на нихилистичната стратегия, написа отец Роуз - демократизъм, рационализъм и витализъм, с цел да се стигне до " младежите, идеалисти и практици по едно и също време, които с подготвеност вземат решение сложните проблеми на днешния ден, стремящи се да разпространят някакъв по-универсален блян, изравен над тях, в “изостаналите ” страни. Това са учените-ентусиасти, събарящи всички вероятни “прегради ” в протичащия през днешния ден развой на “вълнуващо ” търсене и изпробване. Това са пацифисти и идеалисти на ненасилието, борещи се за мир, приятелство, международно единение и превъзмогване на вековната злоба. " Но написа Серафим Роуз тези " нови хора " не са опровергаване на нихилизма, към който западното човечество върви в последните двеста години, а негов финален стадий.

Предлагаме къси фрагменти от книгата:

Нихилизъм

Какво съставлява нихилизмът, в който съзираме първо-причината за революционността на актуалната ера? Ако стартираме да отговаряме, даже без да се замисляме, то можем незабавно да дадем някои явни образци за нихилизъм: амбициозната разрушителна стратегия на Хитлер, болшевишката гражданска война, дадаистката офанзива против изкуството. Почвата, родила тези придвижвания, може да бъде показана посредством няколко „ луди ” от предишния век: поетите Рембо и Бодлер, революционерите Бакунин и Нечаев, лъжепророци от вида на Ницше. А на по-ниско, „ еснафско ” равнище у нашите съвременници се усеща през днешния ден смутно безпокойствие, заставящо едни да следват магнетични фигури, сходни на Хитлер, други да търсят леговище в опиатите и лъжерелигиите или да правят “безсмислени ” закононарушения, които от ден на ден стават присъщи на нашето време. Всичко това обаче е единствено ефектната повърхнина на въпроса за нихилизма.

-----------------------

На процедура всеки човек живее под светлината на някакво признание, било то същинско или лъжливо, освещаващо или опорочаващо индивида. Този, който не живее по християнското Откровение, живее по някакво друго, лъжливо признание, а всички лъжливи откровения водят към бездната.

Пътят към тази Истина е стеснен и болшинството от хората не го намират, защото вървят по “широкия ” път. Обаче няма човек, който не би търсил Истината, тъй като подобен го е основал Бог, Който самичък е Истина.

Либерализъм

Либерално-демократическата цивилизация, която в Западна Европа е била последна форма на остарелия ред, опустошен през Първата международна война и революциите от второто десетилетие на нашия век, и която продължава да съществува и през днешния ден в по този начин наречения свободен свят въпреки и в по-фина “демократическа ” форма, може да се характеризира от позиция на нейното отношение към Истината. Това не е отношение на открита неприязън или предумишлено безразличие, тъй като нейните откровени апологети безспорно се интересуват от това, което те считат за истина. Това е по-скоро такова отношение, при което Истината, без да се гледа на някои външни прояви, престава да бъде в центъра на вниманието. Истината, която те изповядват – настрана естествено, от научните обстоятелства – се явява не духовна или интелектуална нужда, а лежи като излишен товар, пристигнал по завещание от предишния век. Либералът продължава да приказва, най-малко при публични случаи, за “вечните полезности ”, “вярата ”, “човешкото достолепие ”, “високото предопределение ” на индивида или неговия “неугасим дух ”, дори за “християнската цивилизация ”, само че е изцяло явно че тези думи към този момент не значат това, което са означавали по-рано. Нито един либерал не ги приема изцяло съществено, те са за него просто метафори, изразност на речта, разчитаща повече на прочувственото, в сравнение с интелектуалното си влияние, градено в продължителното потребление на тези думи и в загатна за това време, когато тези думи фактически са имали сериозен положителен смисъл.

Реализъм

За разлика от размитостта и мъглявостта на либерализма реалистическият мироглед наподобява по-отчетлив и явен. Мястото на агностицизма или уклончивия деизъм се заема от открития атеизъм, а мъглявите “висши полезности ” се заменят от голия материализъм и нарцисизъм. Във вселената на реалиста всичко е отчетливо и ясно като се изключи това, което най-вече се нуждае от акуратност и изясненост, а точно определението в какво е нейното начало и край. В същото време, в което либералът възприема главните въпроси на битието като в мъгла, реалистът е по детски доверчив: за него те просто не съществуват, за него изобщо няма нищо с изключение на очевидното.

-------------------------

Безжалостният реалист и “търсач на истината ” Ницше, съблазнен от облика на “свръхчовека ”, приключва с пробуждането на устрема си към лъжа и устрема към власт. Марксическият натурализъм в името на революционния хилиазъм (земен парадайс – б. пр.) приключва с чудовищна неистина и машинация, каквито светът до тогава не е познавал.

Любовта към истината, изгубила своя същински обект, минава за ирационална причина и се трансформира в принцип на гибелта и разрушението, става зложелател на Истината, която не е могла да доближи, зложелател на всяка система, учредена напълно или отчасти на Истината, и в края на краищата във зложелател на самата себе си. Тя се трансформира в действителност в най-съвършената подигравка на християнската Истина. Там, където християнинът търси окончателния смисъл на всичко и не се удовлетворява от нещо, до момента в който не види, че той се опира на Бога и Неговата воля, там реалистът също се съмнява във всичко, само че единствено с цел да отхвърли всяко съмнение за нещо висше и да опрости и сведе всичко до най-очевидното и “основополагащо ” пояснение. И до момента в който християнинът във всичко вижда Бога, реалистът вижда единствено “расови ” или “полови връзки ” или “начин на произвеждане ”.

Витализъм

При либерализма и реализма нихилистическото заболяване е към момента незадълбочено, принадлежащо в основата си към региона на философията и разпространяващо се измежду интелектуалния хайлайф. При витализма, както и при марксизма - най-крайната демонстрация на реалистическото схващане, тази болест се развива освен качествено, само че и количествено: за първи път елементарните хора стартират да демонстрират признаци на нихилизъм, който преди е бил стеснен измежду неголеми общности.
Това събитие безспорно се намира в цялостно сходство с вътрешната логичност на нихилизма, защото той, сходно на християнството, което е предназначен да унищожи, се стреми към всеобщност. В средата на XIX век най-възприемчивите мислители към този момент са планували вероятността “събуждане “ на масите, от които би трябвало да се възползват “ужасните опростители ”, а във времето на Ницше, един от най-могъщите “пророци ” на витализма, това предусещане прераснало в убеденост. Ницше към този момент е можел да види по какъв начин “смъртта на Бога хвърля своята първа сянка в Европа ” и въпреки “събитието единствено по себе си да е прекомерно велико, прекомерно отдалечено, прекомерно превъзхождащо възприемателните благоприятни условия на множеството хора, с цел да се допуска, че известието за него е могло да стигне до тяхното схващане ”, децата на този приближаващ век, век, в случай че си спомним, на триумфа на нихилизма, са станали такива хора като Ницше.

Християнската Истина, която се стремял да подрони либерализмът и която реализмът нападал, не е просто философска истина, а Истина на живота и спасението, и когато измежду масите, възпитани в тази Истина, стартира да се популяризира убеждението, че Тя повече не е почтена за доверие, в следствие се получава не просто излъскан песимизъм, с който се утешават някои либерали, а духовна злополука с великански размери, чиито последствия ще бъдат осезаеми във всички сфери на човешкия живот и мислене. 

След нихилизма

И фактически, без подозрение, редом с описаното от нас, подбудено от нихилизма обезсърчение, отчаяние, ачовечност, се развива и направление оптимистично-идеалистическо, произвеждащо на бял свят свои лични “нови хора ”. Сред тях има младежи, идеалисти и практици по едно и също време, с подготвеност решаващи сложните проблеми на днешния ден, стремящи се да разпространят американския или руския или някакъв по-универсален блян, изравен над тях, в “изостаналите ” страни. Това са учените-ентусиасти, събарящи всички вероятни “прегради ” в протичащия през днешния ден развой на “вълнуващо ” търсене и изпробване. Това са пацифисти и идеалисти на ненасилието, борещи се за мир, приятелство, международно единение и превъзмогване на вековната злоба. Това са “сърдитите ” млади писатели, ратуващи за правдивост и тъждество и носещи в този скръбен свят колкото сполучливо, толкоз и налично, новото “благовестие ” за наслада и творчество. Тук се отнасят и тези художници, чиито изображения на актуалния човек ние по този начин безжалостно критикувахме нагоре, тъй като те се стремят да разобличат света, който го е създал, и по подобен метод да му покажат различен път. Това са и огромен брой елементарни младежи, които са щастливи да живеят в толкоз “възхитително ” време. Те са почтени, добропорядъчни, с убеденост и оптимизъм гледат в бъдещето, където светът, най-малкото, ще познава щастието вместо скръбта.

По-старото потомство, прекомерно деформирано от тази епоха на нихилизма, през която то е минало, с цел да показа ентусиазма на тези младежи, разпорежда на тях всички свои очаквания. Може ли да се случи по този начин, че в случай че по тази причина благоприятства духът на времето, техните фантазии да станат действителност?

Преди да отговорим на този въпрос, ще си зададем различен, по-фундаментален: каква е природата на вярата и вярата, въодушевяваща сходни фантазии? Отговорът е явен: тази религия и тази вяра принадлежат напълно на този свят. Художествените и научните новости, благосъстоянието и комфортът, проучването на нови светове, “мира ”, “братството ” и “радостта ” в това им значение, в което ги схваща публичното схващане – ето богатствата на този свят, които се реализират и които, в случай че се стремим към тях с тази лоялност, с която прави това оптимистично настроеният “нов човек ”, са духовно нездравословни. Истинският и безконечен дом на индивида не е в този свят. Истинският мир, обич и наслада в Христа, които вярващият познава още в този живот, имат напълно друго естество в съпоставяне със светските пародии, които “новият човек ” изпълва с празни очаквания ”.

Съществуването на този “нов човек ”, чиято религия и вяра са насочени извънредно към този свят, се явяват още едно доказателство за триумфа на нихилистичната стратегия.

Даже през днешния ден, когато хората са станали по този начин слаби, че не могат да гледат истината в очите, не би трябвало да се смекчава действителността на бъдещия живот. На тези, които се осмеляват да считат, че познават волята на Живия Бог, и да го съдят за Неговата “жестокост ” – било то нихилисти или по-сдържани хуманисти – може да се уточни това, в което всички те имат вяра – достолепието на индивида. Бог ни е призовал не към актуалните “небеса ” на покоя и съня, а към цялостната обожествяваща популярност на синове Божии, и в случай че ние, които Бог смята почтени за това, отхвърляме неговия вик, тогава за нас са по-добри адския пламък, тъгата, служеща като последно и извънредно доказателство за високото предопределение на индивида и Божествената неугасима обич към всички индивиди, в сравнение с нищото, на което се уповават нихилистите и маловерците в нашата ера.

Човекът е заслужен единствено за пъкъла и нищо друго, в случай че не е заслужен за Небесата.

-------------------------------

Юджийн Дениз Роуз е роден на 12 август 1934 година, град Сан Диего, Калифорния. На 14-годишна възраст Юджийн приема кръщение при методистите, само че по-късно отхвърля християнството и става безбожник.

През 1952 година Юджийн приключва гимназията в Сан Диего. Есента влиза в колежа „ Помона “, Южна Калифорния. През втората година от следването си в колежа Юджийн посещава лекция на британския философа Алън Уотс, която отваря интереса му към дзенбудизма.

През 1955 година, до момента в който още е студент в Помона, Юджийн взе участие в лятно учебно заведение на Американската академия за азиатски проучвания в Сан Франциско. Записва се в курс, преподаван от Уотс, който е и началник на академията. В добавка към часовете Уотс, Юджийн и още трима практикували дзен медитация един път седмично.

Роуз приключва с отличие „ Помона “ през 1956 година и се записва като постоянен студент в Академията за азиатски проучвания.Там се приобщава към бохемската контракултура на 50-те и се потопява в източните религии и философии. Под управлението на даоисткия академик Джъ-мин Сие, Юджийн стартира да учи китайска философия.

Съквартирант на Роуз по това време е Джон, който е приел православното християнство. По рекомендации на Джон, двамата отиват на православно свещенодействие в Руската задгранична православна черква „ Всех скорбящих наслада “ в Сан Франциско.

През есента на 1957 година Юджийн се записва в Калифорнийския университет – Бъркли, с цел да довърши магистарската си степен по източни езици, като не прекъсва съдействието си с Джъ-мин. По време на следването си Роуз приема християнството.

На 12 февруари 1962 година приема Свето Кръшение в православната черква, като получава името Евгений. След няколко години приключва с отличие боголовското учебно заведение в Сан Франциско, учредено от архиепископ Йоан Максимович.

През 1967 година Юджийн, дружно със своя другар Глеб купуват земя покрай град Платина, Калифорния. Там построяват манастир и му дават името „ Св. Герман Аляскински “.

През октомври двамата послушници са постригани в монашество - Юджийн получава името Серафим, а Глеб - Герман. През 1977 година Серафим е ръкоположен за йеромонах от свещеник Нектарий.

На 2 септември 1982 почива в Платина.

Инфо: draganbachev.com